Мои приятели, днес се разделяме,
нека в очите да няма тъга.
Болки и радости ние споделяхме,
всеки по своя път тръгна сега.
Сбогом не казваме,
само довиждане,
зная, очакват ни много лета.

припев:

И нека чашите пълни да вдигнем,
и сълзите от радост не крием.
С тази наздравица клетва изричаме,
че ще се срещнем,(2)
се вричаме.

2.Мои приятели,
тъй както птиците се връщат
през пролетта,
днес се завръщаме, уморени
от тичане, за да разкажем кой как е живял.
Дали мечтите си всеки
постигнал е,
дали надеждите си е оправдал.

припев

И нека чашите пълни да вдигнем,
и сълзите от радост не крием.
С тази наздравица клетва изричаме,
че ще се срещнем,(2}
се вричаме. (3)

                       ЕДИН НЕРАЗДЕЛЕН КЛАС

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Цял живот...
Цял живот...